Методика на Бобат
Методиката носи името на Карл и Берта Бобат,създадена е през 1951г.Намира приложение за лечение на увреждания на ГМ-ДЦП,хемиплегии,хемипарези и др. При тях се наблюдава нарушение в координацията на движенията,в походката/при хемипарезите походката е с елевация на таза-косяща походка,при ДЦП са спастични аддукторите и флексорите в ТЗС,преплитат се колената и стъпва на пръсти,колкото повече ходи се увеличава спазма,при параплегията-вяла или спастична парализа/. Спазма на м-лите-като са спастични за ГК флексорите и екстензорите на ДК,създават се нови патологични двигателни стериотипи,движения които не са нормални и не се използват в живота.Уврежда се дълбоката и повърхностната сетивност-първо се възстановяват движенията и след това сетивността.Болестните изменения в областта на двигателната с сфера се дължат на неподтискане на стволовете на тоничните рефлекси.
Основни принципи в методиката на Бобат.
1.Нормализиране на болестните двигателни отклонения,не може да се получи ако се стремим да насложим нормални движения в/у болестните.Необходимо е да се променят патологичните модели на м-лната дейност.За тази цел се използват различни положения на отделните части на тялото или цялото тяло,които действат инхибиращо /подтискащо/ в/у променената моторика на м-лната дейност.Това са позиции на цялото тяло,които са противоположни на спастичните и на патологичните модели на движение.П се поставя в тази поза пасивно и известно време я задържаме позицията 20-30мин.Той постепенно свиква с новото движение,адаптира се към позицията,така болестния канал постепенно се блокира и се създават проводящи импулси за нормална сетивност.Тези позиции на тялото намалят спастичността и крайната цел е да се постигне здрав м-лен тонус 50% за агонистите и 50% за антагонистите,тьй като спастичните м-ли са по-силни и придърпват крайника.
Позите биват:
-от тилен лег
-от стоеж
-от лицев лег
а)статични
б)динамични
2.Развиването на нормални автоматични волеви движения да става на базата на рефлексо-инхибиращите пози-след като веднъж се е получило намаляване на м-лния спазъм и подтискане на рефлексо-двигателната активност,П може да бъде обучаван в извършването на движения,които не се възпрепятстват от спастичните м-ли.За тази цел движението се тестува пасивно и ако няма съпротивление/напрежение при извършване на движението,тогава П може активно да извърши движението,а ако има напрежение той не може да извърши сам движението.За инхибираща поза най-голямо значение има положението на главата,трупа,шия,рамене и бедра.Позицията им обуславя, разпределението и степента на м-лния тонус.При извършването на ИП е необходимо мисловната нагласа на П да е насочена към новата поза.Когато П сам може да задържи позицията преминаваме към трениране на нормалните движения/намалява спазма на м-лите чрез ИП,криотерапия или суспенсия/.
3.Подпомагане на движението чрез преобучение-чрез свързване на движенията с нормални сетивни възприятия-след като се е овладяла спастичността,вниманието се насочва към сензорната информация от проприорецепторите т.е. П да се научи да чувства своите крайници в пространството и отношението на крайниците спрямо трупа. Това се постига чрез трениране на тактилната стимулация т.е. допир,натиск,пощипване, упр с/у гравитацията и изолирани движения за равновесия и координация-възстановява се дълбоката и повърхностна сетивност.
Методиката носи името на Карл и Берта Бобат,създадена е през 1951г.Намира приложение за лечение на увреждания на ГМ-ДЦП,хемиплегии,хемипарези и др. При тях се наблюдава нарушение в координацията на движенията,в походката/при хемипарезите походката е с елевация на таза-косяща походка,при ДЦП са спастични аддукторите и флексорите в ТЗС,преплитат се колената и стъпва на пръсти,колкото повече ходи се увеличава спазма,при параплегията-вяла или спастична парализа/. Спазма на м-лите-като са спастични за ГК флексорите и екстензорите на ДК,създават се нови патологични двигателни стериотипи,движения които не са нормални и не се използват в живота.Уврежда се дълбоката и повърхностната сетивност-първо се възстановяват движенията и след това сетивността.Болестните изменения в областта на двигателната с сфера се дължат на неподтискане на стволовете на тоничните рефлекси.
Основни принципи в методиката на Бобат.
1.Нормализиране на болестните двигателни отклонения,не може да се получи ако се стремим да насложим нормални движения в/у болестните.Необходимо е да се променят патологичните модели на м-лната дейност.За тази цел се използват различни положения на отделните части на тялото или цялото тяло,които действат инхибиращо /подтискащо/ в/у променената моторика на м-лната дейност.Това са позиции на цялото тяло,които са противоположни на спастичните и на патологичните модели на движение.П се поставя в тази поза пасивно и известно време я задържаме позицията 20-30мин.Той постепенно свиква с новото движение,адаптира се към позицията,така болестния канал постепенно се блокира и се създават проводящи импулси за нормална сетивност.Тези позиции на тялото намалят спастичността и крайната цел е да се постигне здрав м-лен тонус 50% за агонистите и 50% за антагонистите,тьй като спастичните м-ли са по-силни и придърпват крайника.
Позите биват:
-от тилен лег
-от стоеж
-от лицев лег
а)статични
б)динамични
2.Развиването на нормални автоматични волеви движения да става на базата на рефлексо-инхибиращите пози-след като веднъж се е получило намаляване на м-лния спазъм и подтискане на рефлексо-двигателната активност,П може да бъде обучаван в извършването на движения,които не се възпрепятстват от спастичните м-ли.За тази цел движението се тестува пасивно и ако няма съпротивление/напрежение при извършване на движението,тогава П може активно да извърши движението,а ако има напрежение той не може да извърши сам движението.За инхибираща поза най-голямо значение има положението на главата,трупа,шия,рамене и бедра.Позицията им обуславя, разпределението и степента на м-лния тонус.При извършването на ИП е необходимо мисловната нагласа на П да е насочена към новата поза.Когато П сам може да задържи позицията преминаваме към трениране на нормалните движения/намалява спазма на м-лите чрез ИП,криотерапия или суспенсия/.
3.Подпомагане на движението чрез преобучение-чрез свързване на движенията с нормални сетивни възприятия-след като се е овладяла спастичността,вниманието се насочва към сензорната информация от проприорецепторите т.е. П да се научи да чувства своите крайници в пространството и отношението на крайниците спрямо трупа. Това се постига чрез трениране на тактилната стимулация т.е. допир,натиск,пощипване, упр с/у гравитацията и изолирани движения за равновесия и координация-възстановява се дълбоката и повърхностна сетивност.
Коментари
Публикуване на коментар