Проприоцептивно нервно-мускулно улесняване ПНМУ
Методиката е предложена 1946г. от Кабат,нарича се метод на Кабат.Той я разработва за лечение на парези и парализи,дотогава лечението на тези състояния предимно се е акцентирало в/у ПД и упр с помощ.Активните упр били застъпени твърде малко, поради страх от преумора на паретичните м-ли и връщане във възстановяването, без да се отчита значението на ПД като средство за увеличаване на подвижността в ставите и предпазване от контрактури.Кабат е установил,че не допринасят с нищо за активното възстановяване на м-ла.В моторните им единици не се възбужда никаква двигателна активност,при движенията с помощ са заангажирани в съкращението само една малка част от моторните единици на парализирания м-л.От физиологията е известно,че максимален брой двигателни единици от един м-л води до неговото засилване,за това Кабат се е насочил към търсене на физиологични феномени,които да улеснят или да засилят отговора на м-ла при едно отслабено волево движение.Той подчертава,че главните определящи ф-ри на отговора на м-л за волеви движения,са в централните механизми,в зараждането на нервното възбуждение и неговото провеждане.Силата на контракцията в един м-л ще зависи от бомбандирането на клетките в предните рога на Гръбначния мозък-α-мотоневрони и импулсите от моторната зона на ГМ,предаването на импулсите се повлиява от нивото на възбуждение в синапсите на моторните неврони на проприорецепторите,рецепторите и еферентните пътища.При здрав човек различните клетки в предните рога се различават по възбуждение и имат различни прагове на дразнене.Докато при П с пареза/парализа праговете на възбуждение на двигателен неврон са много повишени по отношение на волевите импулси поради неупръжняването им,ето защо за получаването на импулс по периферен мотоневрон е необходимо много силно възбуждение,за да се постигне видимо м-лно съкращение-трябва да се съкратят повече от 20% от моторните единици в даден м-л.Изхождайки от всичко това-ПНМУ е метод за засилване на волевата м-лна контракция чрез стимулиране на проприоцептивни нервни окончания разположение в м-ли,стави, периост,лабиринта на вътрешното ухо.Под улесняване се разбира едно повишение на м-лния отговор с помощта на механизмите на ЦНС.
Нервно-физиологични основи и закономерности на ПНМУ.
В основата на тази методика са залегнали физиологичните закономерности за дейността на НС,изучени от Шерингтон и Павлов.
1.Проприорецептори-аферентни крайни ор-ни,намиращи се в скелетната м-ра,във фасциите,в сухожилията,в периостта и в лабиринта на вътрешното ухо.Още в кръвоносните съдове,м-лните вретена.
Към тях спадат:
а)мускулни вретена-лежат в м-лните влакна и дават сведения за пасивното разстягане на м-ла,за промяна в неговата дължина.Чрез тях се осигорява финната регулация на м-лната контракция,при движение рефлекса на позата и м-лния тонус.
б)апарата на Голджи-намира се в сухожилията,чувствителен е на механично опъване при контракция на м-ла.Наричат го още измервателен уред за силата и напрежението на м-ла.
в)телцата на Пачини-намират се в залавните места на сухожилията,в периоста и в ставите.Те реагират на натиск.
г)свободни нервни окончания-те завършват в кръвоносните съдове и в нервните вретена.
2.Сумация на дразненето
Два вида:
а)временна-изразява се в сумиране на подпрагови импулси и последователни дразнения.Един подпрагов импулс сам по себе си не поражда дразнене и м-лна контракция.Импулсите,за да се получи волева м-лна контракция,трябва да имат определена чистота и всеки следващ подпрагов импулс трябва да попадне във фазата на повишена възбудимост.
б)пространствена-събиране на подпрагови импулси от различни посоки на НС,в един определен нервен център,тази сумация на дразненията се използва за надхвърляне на прага на определен двигателен неврон и получаване на м-лна контракция.
3.Ирадиация на възбуждението
Ако едно дразнене се засилва то предизвикания от него процес на възбуждение обхваща все по-голямо число мотоневрони.Това означава че в рефлексната дъга ще се включат освен първоначално стимулираните м-лни групи и нови м-лни групи /пример- измерване на флексионен рефлекс на ДК-ако нанесем слабо дразнене по стъпалото,то предизква флексия в ГС,ако дразненето е по-силно тогава се получава и флексия в КС,а при още по-силно дразнене се получава и флексия в ТЗС,ако другият крак е предварителноразгънат и ние засилим дразненето тогава се получава флексия и в него-това е т.н. кръстосан р-с на разгъването/.Тази ирадиация се предава на синергично работещите м-ли.
4.Последователна индукция-смяна на антагонисти
Съкращаването на антагонистите понижава прага на дразнене за съкращение или волева контракция на антагониста /пример-предизвикването на една флексия улеснява физиологично екстензията/.
5.Реципрочна инервация
Волевата контракция на един м-л води до релаксиране на антагониста.Реципрочната инервация е основен физиологичен феномен на м-лната дейност и позволява извършването на гладки,финни,координирани м-лни движения.
6.Рефлекса на разстягане
При разтягане на един м-л се зараждат проприоцептивни импулси,които могат да скъсят времето за една сумация на дразнене в ЦНС и да зисилят еферентната проводимост и импулсите към определения м-л.
7.Модели на движение-диагонали
Комбинирани първични движения,които фио и онтогенетично са дълбоко фиксирани в НС,отделните елементи на движение вътре в модела са тясно и функционално свързани едно с друго и това намира физиологичен израз в улесняването на една част от движенията а от друга,едно движение чрез друго.За диагонален модел на движение се счита това движение което включва няколко стави и 3 компонента-flex-ext/abd-add/ външна ротация-вътрешна ротация/,имаме два диагонала за ГК и два за ДК/флексионен и екстензионен с по два модела.За източник на ПНМУ се използват контракциите на по-силните м-лни групи,но задължително с максимално съпротивление.Диагонала от по-малко към по-голямо и обратно.
Основни прийоми които Кабат използва за създаване на метода-ПНМУ
1.Улесняване на едно движение чрез максимално съпротивление
Максималното съпротивление е необходимо за активиране на максимален брой проприорецептори,в моторната зона настъпва силен раздраз от проприоцептивни импулси,повишава се възбудимостта и на базата от сумация на дразненето се получава волев импулс към даден м-л.
Правила:
-съпротивлението да е максимално
-ефектът се засилва ако съпротивлението се приложи и в/у други части на тялото,за да се сумират повече проприоцептивни импулси,така се постига максимално улесняване на м-лната реакция
-съпротивлението може да се променя,както при изотонична така и на изометрична контракция
-съпротивлението може да се променя в различните сегменти,ако е необходимо от дъгата на движение
-съпротивлението може да се окаже на отделен м-л,на м-лна група или модел на движение
2.Улесняване на едно движение чрез рефлекси
Волевите движения имат рефлекторна активност,рефлексите могат да се подпомагат или подтискат.Рефлексите в ПНМУ се разделят на нормални и патологични.
Нормални физиологични р-си:
-р-са на разстягане-използва се при увреди на ЦНС,м-ла нетрябва да се разстяга извън физиологичните граници,тьй като може да се увреди м-лната тъкан и да се получи болка.П трябва да започне волевата контракция в момента,когато маниполаторът завърши пълното опъване.Задържането в максимално опънато положение може да предизвика адаптация и да намали проприоцептивния р-с.Този р-с е показан при П с пареза/парализа и с нарушена инервация/0,1 по ММТ/.При П с нормална инервация рефлексът също е противопоказан.Обръща се внимание при моделите на движение от крайно разтегнатото положение,ротациите които допълнително разстягат м-ла,всеки диагонал започва с ротаторната си компонента.
-р-с на позата/от изправено положение/-източник на сумация са лабиринта на вътрешното ухо при липса застрашаване от загуба на равновесие/пример-когато П не може да направи дорзи флексия,от ИП стоеж го бутаме назад.Това се прави и при П с инсулт от седеж.
Патологични р-си:
При спастични парализи,при увреда на ЦДН и при парализа се използват р-сите на гръбначно-мозъчните автоматизми,те са патологични р-си от групата на Бабински.
-дразним стъпалото с остър предмет от петата през външния ръб на стъпалото и завиваме през МТС/от малък пръст към палец/.Получава се екстензия и абдукция на палеца и аддукция на останалите пръсти,като към реакцията се включва и дорзи флексия/колкото е по-голямо дразненето може да се получи и флексия в КС и в ТЗС/.
-р-с на Чадок-с остър предмет се описва дразнене о/о външния малеол,получава се екстензия на палеца и пръсти и дорзи флексия.
-р-с на Гордън-палеца на рех-ра се слага на тибията и се плъзга от горе на долу с натиск реякцията е същата.
-р-с на Опенхаин-силно се стиска пръсеца,реакцията е същата.
Р-сите за ГК
-р-с на Хофман-хваща се основата на фалангата на средния пръст,останалите пръсти са в лека воларна флексия,рех-ра силно ущипва нокътната фаланга-реакцията е екстензия на пръстите или флексия на китката,прилага се при инсулт.
-р-с на Трюмън-от долу се почуква средния пръст-реакцията е същата.
-асиметрично шийнотоничен р-с-главата се ротира,ръката от към тила е с флексия а ръката към лицето е екстензирана-от страната на инсулта.
-симетрично шийнотоничен р-с-при флексия на главата се олеснява флексията на ГК и екстензията на ДК,при екстензия на главата се олеснява екстензията на ГК и флексията на ДК.
3.Улесняване на едно движение чрез друго.
а)чрез ирадиация на възбуждението
Закономерността на ирадиация на възбуждението е описана от Павлов,според него процеса на възбуждение трябва да е достатъчно силен,за този прийом се използват контракциите на по-силно работещите м-ли.Ирадиацията се прилага към синергично работещите м-ли.Оказването на съпротивление,трябва да бъде достатъчно силно-до степен да не може да се изпълни движението,това възприпятстване на по-силното волево движение,има значение за канализирането на импулси към съответните синергисти.Важно е да се подбере подходящ момент за извършване на движение с/у максимално съпротивление,за да може ирадиацията да е максимално ефективна /пример-ако волевата екстензия на палеца на ДК е недостатъчна а екстензията на останалите пръсти е дифецитна,то ние можем да окажем максимално съпротивление на палеца и да олесним екстензията на пръстите;олесняване на волевата дорзална флексия на ГС,при максимално съпротивление на цялостната флексия на ДК и оказване на съпротивление на екстензията на КС при запазено коренче L4 се получава дорзи флексия.;олесняване на абдукцията и екстензията на бедрото чрез съпротивление на коляното и пронацията на ГС;олесняване на екстензията на ЛС чрез оказване на съпротивление при запазен n.axillaris и m.deltoideus на абдукцията и екстензията на РС и се получава екстензия на ГС-гривнена става;олесняване на екстензията на пръстите на ГК чрез оказване на максимално съпротивление на абдукцията на палеца; ирадиацията се използва и за билатерални движения-симетричния здрав краиник, волевата контракция на m.gluteus medius може да се засили,като се приложи максимално съпротивление на m.tensor fascia latae;флексията на ДК и екстензията на ГК може да се олесни чрез пълзенето,използва се позата, а двожението олеснява,цялостна позиция на тялото/.
б)чрез сукцесивна индукция-смяна на антагонисти
-методи за засилване
бавно обръщане-БО,м-ла извършва изотонична контракция за силния и за слабия м-л /m.biceps brachii-силен,а m.triceps brachii-слаб/
бавно обръщане задържане-БОЗ,започваме с изотонична контракция за силния м-л, продължаваме с изометрична контракция за силния м-л,следва изометрична за слабия м-л и изотонична м-лна контракция за слабия м-л
ритмична стабилизация-РС,започваме с изотонична за силния м-л,следва редуване на изометрична за силния и слабия-няколко пъти до умора на м-ла и завършваме с изотонична за слабия м-л
-методи за релаксация на спастичните м-ли-m.biceps brachii,m.kvadriceps femoris,m. triceps soure
бавно обръщане,задържане и отпускане-БОЗО,при максимално съпротивление се прави изотонична за силния м-л,изометрична за силния следва отпускане волева релаксация или чрез вибрация-полюляване и завършваме с изотонична за слабия м-л
задържа отпускане-ЗО,от крайно разтегнато положение за спасричния м-л правим пасивно разстягане на m.biceps brachii-изометрична за спастичния м-л,отпускаме релаксираме м-ла и завършваме с изотонична за слабия м-л
в)чрез модели на движение
за диагонален спирален модел на движение се счита това движение,което включва няколко стави и едновременно 3 компонента-флексия/екстензия;абдукция/
аддукция;външна ротация/вътрешна ротация за всички от главните части на тялото/глава,шия,ГК и ДК/.Имаме по 2 диагонала,всеки диагонал има по два модела на движение,единият е флексионен, а другият е екстензионен,диагоналите имат по два варианта-с флексия в ЛС за ГК,и с флексия в КС за ДК,съпротивлението се оказва на вариантите не на РС а на ЛС и съответно на КС. Диагонала започва с ротаторната си компонента и правим всички останали движения. Диагоналите се извършват пасивно, активно,пасивно-активно а може и с/у съпротивление.
Методиката е предложена 1946г. от Кабат,нарича се метод на Кабат.Той я разработва за лечение на парези и парализи,дотогава лечението на тези състояния предимно се е акцентирало в/у ПД и упр с помощ.Активните упр били застъпени твърде малко, поради страх от преумора на паретичните м-ли и връщане във възстановяването, без да се отчита значението на ПД като средство за увеличаване на подвижността в ставите и предпазване от контрактури.Кабат е установил,че не допринасят с нищо за активното възстановяване на м-ла.В моторните им единици не се възбужда никаква двигателна активност,при движенията с помощ са заангажирани в съкращението само една малка част от моторните единици на парализирания м-л.От физиологията е известно,че максимален брой двигателни единици от един м-л води до неговото засилване,за това Кабат се е насочил към търсене на физиологични феномени,които да улеснят или да засилят отговора на м-ла при едно отслабено волево движение.Той подчертава,че главните определящи ф-ри на отговора на м-л за волеви движения,са в централните механизми,в зараждането на нервното възбуждение и неговото провеждане.Силата на контракцията в един м-л ще зависи от бомбандирането на клетките в предните рога на Гръбначния мозък-α-мотоневрони и импулсите от моторната зона на ГМ,предаването на импулсите се повлиява от нивото на възбуждение в синапсите на моторните неврони на проприорецепторите,рецепторите и еферентните пътища.При здрав човек различните клетки в предните рога се различават по възбуждение и имат различни прагове на дразнене.Докато при П с пареза/парализа праговете на възбуждение на двигателен неврон са много повишени по отношение на волевите импулси поради неупръжняването им,ето защо за получаването на импулс по периферен мотоневрон е необходимо много силно възбуждение,за да се постигне видимо м-лно съкращение-трябва да се съкратят повече от 20% от моторните единици в даден м-л.Изхождайки от всичко това-ПНМУ е метод за засилване на волевата м-лна контракция чрез стимулиране на проприоцептивни нервни окончания разположение в м-ли,стави, периост,лабиринта на вътрешното ухо.Под улесняване се разбира едно повишение на м-лния отговор с помощта на механизмите на ЦНС.
Нервно-физиологични основи и закономерности на ПНМУ.
В основата на тази методика са залегнали физиологичните закономерности за дейността на НС,изучени от Шерингтон и Павлов.
1.Проприорецептори-аферентни крайни ор-ни,намиращи се в скелетната м-ра,във фасциите,в сухожилията,в периостта и в лабиринта на вътрешното ухо.Още в кръвоносните съдове,м-лните вретена.
Към тях спадат:
а)мускулни вретена-лежат в м-лните влакна и дават сведения за пасивното разстягане на м-ла,за промяна в неговата дължина.Чрез тях се осигорява финната регулация на м-лната контракция,при движение рефлекса на позата и м-лния тонус.
б)апарата на Голджи-намира се в сухожилията,чувствителен е на механично опъване при контракция на м-ла.Наричат го още измервателен уред за силата и напрежението на м-ла.
в)телцата на Пачини-намират се в залавните места на сухожилията,в периоста и в ставите.Те реагират на натиск.
г)свободни нервни окончания-те завършват в кръвоносните съдове и в нервните вретена.
2.Сумация на дразненето
Два вида:
а)временна-изразява се в сумиране на подпрагови импулси и последователни дразнения.Един подпрагов импулс сам по себе си не поражда дразнене и м-лна контракция.Импулсите,за да се получи волева м-лна контракция,трябва да имат определена чистота и всеки следващ подпрагов импулс трябва да попадне във фазата на повишена възбудимост.
б)пространствена-събиране на подпрагови импулси от различни посоки на НС,в един определен нервен център,тази сумация на дразненията се използва за надхвърляне на прага на определен двигателен неврон и получаване на м-лна контракция.
3.Ирадиация на възбуждението
Ако едно дразнене се засилва то предизвикания от него процес на възбуждение обхваща все по-голямо число мотоневрони.Това означава че в рефлексната дъга ще се включат освен първоначално стимулираните м-лни групи и нови м-лни групи /пример- измерване на флексионен рефлекс на ДК-ако нанесем слабо дразнене по стъпалото,то предизква флексия в ГС,ако дразненето е по-силно тогава се получава и флексия в КС,а при още по-силно дразнене се получава и флексия в ТЗС,ако другият крак е предварителноразгънат и ние засилим дразненето тогава се получава флексия и в него-това е т.н. кръстосан р-с на разгъването/.Тази ирадиация се предава на синергично работещите м-ли.
4.Последователна индукция-смяна на антагонисти
Съкращаването на антагонистите понижава прага на дразнене за съкращение или волева контракция на антагониста /пример-предизвикването на една флексия улеснява физиологично екстензията/.
5.Реципрочна инервация
Волевата контракция на един м-л води до релаксиране на антагониста.Реципрочната инервация е основен физиологичен феномен на м-лната дейност и позволява извършването на гладки,финни,координирани м-лни движения.
6.Рефлекса на разстягане
При разтягане на един м-л се зараждат проприоцептивни импулси,които могат да скъсят времето за една сумация на дразнене в ЦНС и да зисилят еферентната проводимост и импулсите към определения м-л.
7.Модели на движение-диагонали
Комбинирани първични движения,които фио и онтогенетично са дълбоко фиксирани в НС,отделните елементи на движение вътре в модела са тясно и функционално свързани едно с друго и това намира физиологичен израз в улесняването на една част от движенията а от друга,едно движение чрез друго.За диагонален модел на движение се счита това движение което включва няколко стави и 3 компонента-flex-ext/abd-add/ външна ротация-вътрешна ротация/,имаме два диагонала за ГК и два за ДК/флексионен и екстензионен с по два модела.За източник на ПНМУ се използват контракциите на по-силните м-лни групи,но задължително с максимално съпротивление.Диагонала от по-малко към по-голямо и обратно.
Основни прийоми които Кабат използва за създаване на метода-ПНМУ
1.Улесняване на едно движение чрез максимално съпротивление
Максималното съпротивление е необходимо за активиране на максимален брой проприорецептори,в моторната зона настъпва силен раздраз от проприоцептивни импулси,повишава се възбудимостта и на базата от сумация на дразненето се получава волев импулс към даден м-л.
Правила:
-съпротивлението да е максимално
-ефектът се засилва ако съпротивлението се приложи и в/у други части на тялото,за да се сумират повече проприоцептивни импулси,така се постига максимално улесняване на м-лната реакция
-съпротивлението може да се променя,както при изотонична така и на изометрична контракция
-съпротивлението може да се променя в различните сегменти,ако е необходимо от дъгата на движение
-съпротивлението може да се окаже на отделен м-л,на м-лна група или модел на движение
2.Улесняване на едно движение чрез рефлекси
Волевите движения имат рефлекторна активност,рефлексите могат да се подпомагат или подтискат.Рефлексите в ПНМУ се разделят на нормални и патологични.
Нормални физиологични р-си:
-р-са на разстягане-използва се при увреди на ЦНС,м-ла нетрябва да се разстяга извън физиологичните граници,тьй като може да се увреди м-лната тъкан и да се получи болка.П трябва да започне волевата контракция в момента,когато маниполаторът завърши пълното опъване.Задържането в максимално опънато положение може да предизвика адаптация и да намали проприоцептивния р-с.Този р-с е показан при П с пареза/парализа и с нарушена инервация/0,1 по ММТ/.При П с нормална инервация рефлексът също е противопоказан.Обръща се внимание при моделите на движение от крайно разтегнатото положение,ротациите които допълнително разстягат м-ла,всеки диагонал започва с ротаторната си компонента.
-р-с на позата/от изправено положение/-източник на сумация са лабиринта на вътрешното ухо при липса застрашаване от загуба на равновесие/пример-когато П не може да направи дорзи флексия,от ИП стоеж го бутаме назад.Това се прави и при П с инсулт от седеж.
Патологични р-си:
При спастични парализи,при увреда на ЦДН и при парализа се използват р-сите на гръбначно-мозъчните автоматизми,те са патологични р-си от групата на Бабински.
-дразним стъпалото с остър предмет от петата през външния ръб на стъпалото и завиваме през МТС/от малък пръст към палец/.Получава се екстензия и абдукция на палеца и аддукция на останалите пръсти,като към реакцията се включва и дорзи флексия/колкото е по-голямо дразненето може да се получи и флексия в КС и в ТЗС/.
-р-с на Чадок-с остър предмет се описва дразнене о/о външния малеол,получава се екстензия на палеца и пръсти и дорзи флексия.
-р-с на Гордън-палеца на рех-ра се слага на тибията и се плъзга от горе на долу с натиск реякцията е същата.
-р-с на Опенхаин-силно се стиска пръсеца,реакцията е същата.
Р-сите за ГК
-р-с на Хофман-хваща се основата на фалангата на средния пръст,останалите пръсти са в лека воларна флексия,рех-ра силно ущипва нокътната фаланга-реакцията е екстензия на пръстите или флексия на китката,прилага се при инсулт.
-р-с на Трюмън-от долу се почуква средния пръст-реакцията е същата.
-асиметрично шийнотоничен р-с-главата се ротира,ръката от към тила е с флексия а ръката към лицето е екстензирана-от страната на инсулта.
-симетрично шийнотоничен р-с-при флексия на главата се олеснява флексията на ГК и екстензията на ДК,при екстензия на главата се олеснява екстензията на ГК и флексията на ДК.
3.Улесняване на едно движение чрез друго.
а)чрез ирадиация на възбуждението
Закономерността на ирадиация на възбуждението е описана от Павлов,според него процеса на възбуждение трябва да е достатъчно силен,за този прийом се използват контракциите на по-силно работещите м-ли.Ирадиацията се прилага към синергично работещите м-ли.Оказването на съпротивление,трябва да бъде достатъчно силно-до степен да не може да се изпълни движението,това възприпятстване на по-силното волево движение,има значение за канализирането на импулси към съответните синергисти.Важно е да се подбере подходящ момент за извършване на движение с/у максимално съпротивление,за да може ирадиацията да е максимално ефективна /пример-ако волевата екстензия на палеца на ДК е недостатъчна а екстензията на останалите пръсти е дифецитна,то ние можем да окажем максимално съпротивление на палеца и да олесним екстензията на пръстите;олесняване на волевата дорзална флексия на ГС,при максимално съпротивление на цялостната флексия на ДК и оказване на съпротивление на екстензията на КС при запазено коренче L4 се получава дорзи флексия.;олесняване на абдукцията и екстензията на бедрото чрез съпротивление на коляното и пронацията на ГС;олесняване на екстензията на ЛС чрез оказване на съпротивление при запазен n.axillaris и m.deltoideus на абдукцията и екстензията на РС и се получава екстензия на ГС-гривнена става;олесняване на екстензията на пръстите на ГК чрез оказване на максимално съпротивление на абдукцията на палеца; ирадиацията се използва и за билатерални движения-симетричния здрав краиник, волевата контракция на m.gluteus medius може да се засили,като се приложи максимално съпротивление на m.tensor fascia latae;флексията на ДК и екстензията на ГК може да се олесни чрез пълзенето,използва се позата, а двожението олеснява,цялостна позиция на тялото/.
б)чрез сукцесивна индукция-смяна на антагонисти
-методи за засилване
бавно обръщане-БО,м-ла извършва изотонична контракция за силния и за слабия м-л /m.biceps brachii-силен,а m.triceps brachii-слаб/
бавно обръщане задържане-БОЗ,започваме с изотонична контракция за силния м-л, продължаваме с изометрична контракция за силния м-л,следва изометрична за слабия м-л и изотонична м-лна контракция за слабия м-л
ритмична стабилизация-РС,започваме с изотонична за силния м-л,следва редуване на изометрична за силния и слабия-няколко пъти до умора на м-ла и завършваме с изотонична за слабия м-л
-методи за релаксация на спастичните м-ли-m.biceps brachii,m.kvadriceps femoris,m. triceps soure
бавно обръщане,задържане и отпускане-БОЗО,при максимално съпротивление се прави изотонична за силния м-л,изометрична за силния следва отпускане волева релаксация или чрез вибрация-полюляване и завършваме с изотонична за слабия м-л
задържа отпускане-ЗО,от крайно разтегнато положение за спасричния м-л правим пасивно разстягане на m.biceps brachii-изометрична за спастичния м-л,отпускаме релаксираме м-ла и завършваме с изотонична за слабия м-л
в)чрез модели на движение
за диагонален спирален модел на движение се счита това движение,което включва няколко стави и едновременно 3 компонента-флексия/екстензия;абдукция/
аддукция;външна ротация/вътрешна ротация за всички от главните части на тялото/глава,шия,ГК и ДК/.Имаме по 2 диагонала,всеки диагонал има по два модела на движение,единият е флексионен, а другият е екстензионен,диагоналите имат по два варианта-с флексия в ЛС за ГК,и с флексия в КС за ДК,съпротивлението се оказва на вариантите не на РС а на ЛС и съответно на КС. Диагонала започва с ротаторната си компонента и правим всички останали движения. Диагоналите се извършват пасивно, активно,пасивно-активно а може и с/у съпротивление.
Коментари
Публикуване на коментар